Николина Чакърдъкова става все по-популярно име на нашия
музикален небосклон. Тя е певица – малка на ръст, но е голямата дама на
македонската народна песен. Чуеш ли я и видиш ли я веднъж, не я забравяш. Публиката още помни вълнуващия й спектакъл
концерт в зала 1 на НДК, наречен „Пуста младост”. С него сега тя продължава националното си турне из градовете
на България. Изпращат я с обич, песента, изразходва се цялата в нея, а
публиката усеща таз безрезервност и я дарява с аплодисменти иобич. Николина е
от град Гоце Делчев. Там живее със съпруга си и двете си деца в голяма фамилна
къща. В продължение на 18 години е била в Неврокопския ансамбъл, а от две гради
самостоятелна кариера. Пее песни от Гоцеделчевския край и ги показва в цялата
им красота, изчистени от кръчмарските импровизации. Това са песни за първа
севда, за момина хубост, за невярно либе. Има жалба по отминала младост, има и
мъка на гурбетчия по родния край. Събраните песни са в излезлите два диска на
Николина Чакърдъкова . „Любов и мъка от Македония” и „Пуста младост”. Всяка
нейна песен е малък спектакъл с отделна хореография. Тя пее и играе редом с
танцьорите си. Държи много на сценичните си костюми – идеите са заимствани от беломорските мъжки дрехи и затова
често е с панталон. Носи шапка като някогашните хайдути, но й слага накит за
женственост. В Гоце Делчев много обичат своята Николина. Всяка вечер по
дискотеките се въртят поне 2-3 нейни песни. Пишат й и се обаждат хора от цяла България. Признава, че за
контактите си е изключително улеснена от възможността да използва двата си мобилни
телефона. „Ние сме хора на път и не можем без GSM”. „Ние, изпълнителите, сме хора на
път и не можем без телефоните си и в работата, и в живота” – казва певицата.
„По пътя получаваме и изпращаме съобщения, по пътя водим разговорите. Без GSM- те си, съм като глуха.
Когато няма обхват, нещо ми липсва. Ако изключа телефона си пък, съм без
информация, по-бедна се чувствам, имам усещането, че пропускам нещо важно.
„Всеки ден й носи хубави вести. Когато открият номера на GSM на Николина Чакърдъкова, много
нашенци от чужбина и звънят. Луда носталгия ги гони и я канят да им гостува по
делечни земи, да им запее песните, по
които тъгуват и без които не биха били българи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар