Игра без ръце

Докато започвате да четете това, специално назначен комитет на FIFA се чуди дали да разреши безжична връзка между футболисти и треньори. 

Въпросът възникна след като вратарят на белгийския Генк – Ян Муунс – използва да си каже това-онова с треньора по време на мача с Брюж. Генк биха – и макар че победата не беше заради безжичното устройство, употребата му подсказа интерсни теми. От една страна, комуникационните технологии в спорта не са новост. Пилотите от Формула 1 имат право да изпращат информация до бокса и да получават даннни под формата на табели, които механиците показват на определени места по пистата. В американския футбол куотърбекът /нещо като полузащитник/ също чува наставления в каската си от тримата треньори, които са разположени на различни места по стадиона. 

Нашият си, европейски футбол обаче ни е най-близо до сърцето, затова с основание можем да пофантазираме как безжичната връзка би променила именно него. Ако всички са свързани помежду си с безжични устройства, това ще даде възможност на треньора да се меси много по-често, без да му се налага да крещи, и така да подобрява тактиката в движение.

 Сега се сещам, че когато за пръв път чух за handsfree на терена, ми хрумна и по-прозаично обяснение: че GSM-производителите натискат FIFA да вкарат още една възможност за реклама. 

Представете си например как Манчестър Юнайтед, облечени в Найки, вече ще можат и да си говорят сNokia,  докато изграят срещу Челси, които пък тичат в Умбро и са свързани чрез SonyEricsson . А ако някой разреши на играчите да носят мобилни устройства с вградена камера и да изпращат ММS –и, това пък ще донесе куп пари за мобилните оператори. 

Още на следващия ден те ще въведат услугата  „ MMS от Бекъм”, при която горкият Бекс ще е задължен да изпраща поне по5-6 картинки до служебен номер на оператора, откъдето ще ги препращат на абонати срещу съответна такса. Така абонатите директно ще получават 640х480 пиксела изглед от терена, а не само от камерите отстрани. 

Телефонизацията по принцип предлага и още една възможност за маркетиране на продукти. След като футболът така или иначе е най-комерсиалният спорт, нищо не пречи да има модели апарати , „избрани” от определени играчи. Представете си обаче и друго: да речем, Бернабеу, Реал Мадрид срещу Осасуна, хиляди по трибуните с мобилни телефони и 22-ма с handsfree и апарати, втъкнати в екипа. Пряк свободен за Реал, Роберто Карлуш се засилва, гръмва на месо и чарковете на телефона на някой от стената на Осасуна се разхвърчават наоколо: малко преди това пък няколко хиляди фена на гостите са набрали едновременно различни номера, за да предизвикат смущения в безжичните комуникации на засилилия се да изпълни Роберто. Или докато се готви за пряк свободен, телефонът на Бекъм иззвъни и Виктория му напомня на път за вкъщи да вземе два йогурта, диетичен хляб и чорапки Трусарди за Бруклин. Ясно е, че играта има как да стане по-интересна. Защо в такъв случай това да не е единият от начините.